въ̀рвя, -иш, мин. св. -их, несв. Диал. Прокарвам през нещо връв, конец, ластик и др.; навървям. Вървя цървули. Вървя жълтици.
вървя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. вървя̀л, -а, -о, мн. вървèли, несв., непрех. 1. Движа се в някаква посока; ходя, пристъпвам. Войниците вървяха в строй. Йовков. Сивушка — слаба кравичка, два пъти по-малка от Белчо, — прави усилия и върви успоредно с него. Елин Пелин. Пред мен са ширните ливади. / Тревите цъфнат и блестят. / Вървя през тях и топла радост / облъхва ясния ми път. Хр. Радевски. || Пътувам с превозно средство. Вървим още дълго време, всеки стои на колата и мълчи. Йовков. || Прен. За превозно средство — движа се. Колата вървеше глухо по застланото с дебел сняг шосе. Вазов. Лодката вървеше успоредно с брега. || Заемам, държа определено място при някакво движение. Вървя в опашката на събитията. 2. За механизъм — извършвам някакво движение; работя, действам. Чудо машина е! Върви като часовник: ни шум, ни глас издава. Йовков. 3. Имам посока, насочвам се. От двете страни се издигат рътове, те вървят успоредно на юг. Вазов. 4. За време — преминавам, протичам. Бавно, много бавно върви времето. Йовков. 5. Протичам, развивам се. Бай Анто заничаше как върви ремонтът на машините. Кр. Григоров. Изпърво работата вървеше мирно. Влайков. Моите работи вървят много добре. Йовков. 6. Прен. Намирам се в употреба, важа. Тези пари не вървят вече. 7. Прен. Имам цена, струвам. Как вървят яйцата на пазара? 8. Прен. Харча се. И захванаха да вървят жълтичките, които невяста Панчовица с такъв труд и с такава мъка беше спестила. Влайков. 9. Подхождам, подобавам, отивам. Тази връзка не върви добре на светъл костюм. □ Вървя в крак (разг.) — а) Движа се в такт. Войниците вървят в крак. б) Не изоставам от другите в движенията, в работата. Вървя в правия път (разг.) — не се отклонявам от правдата, действам според закона. Вървя заедно — ставам неразделна част. Талантът винаги върви заедно със скромността. Вазов. Вървя на добре (разг.) — а) Оздравявам. б) Развивам се добре, успявам. Вървя по гайдата на някого (разг.) — слушам, изпълнявам угодливо желанията на някого. Вървя по стъпките на някого (разг.) — а) Следвам отблизо, проследявам. б) Следвам примера на някого, подражавам. Вървя рачешки (разг.) — вървя назад, не успявам. Върви ми (разг.) — преуспявам. Върви ми в живота. Върви (ми) на нещо — а) Често (ми) се случва нещо. По-добре стой тука и ми разправи за какво се карахте с Гърдя. Тези дни все на кавги върви. Йовков, б) Преуспявам, сполучвам в нещо. Върви ми на карти.
|