върл, -а, -о, прил. 1. Който проявява ярост, жестокост; ожесточен, лют. Неговата мисъл и неговото желание бяха устремени главно към провалянето на върлия му душманин Прангата. Влайков. Вече преминаха тежки несгоди, / кръвни побоища, върли войни. П. П. Славейков. Мразна зимна вечер. Върла хала вие. П. П. Славейков. Стояновата майчица, / Петкана върла душманка, / къде ходила питала / да найде биле омразно. Нар. пес. 2. Прен. Страстен, всецяло отдаден. Че той батя ти измами, / та хайдутин върл направи. Ботев. Няма друго спасение, викаше третият, който беше върл читател на „Свобода“. Вазов. 3. Диал. Много стръмен. Колкото повече се качвахме, толкова пътят ставаше по-върл и лош. Вазов. Катери, се по най-върлите урви, слиза в най-дълбоките усои. Йовков. 4. Като същ. ср. върлото (диал.) — стръмно място, височина. След три часа ход въз върлото ние се изкачихме на един гол връх. Вазов. □ Върла ракия — люта, парлива на вкус ракия.
|