върлѝна ж. Отсечено дълго, не много дебело дърво; голям прът. Ти ще видиш там набити / на прътове, на върлина / на момците ми главите. Ботев. На високи върлини, забити в земята, стоят дъсчени табели с всякакви надписи. Йовков. Колко много пораснал, станал цяла върлина. || Диал. Дърво за простиране на дрехи. Що на гърбина, то и на върлина. Погов.
|