въртèж м. Движение в кръг; въртене. После излезе и се залюля хоро на поляната. Луната осветяваше вихрения въртеж. Вазов. || Прен. Движение живо, бурно, което увлича. Увлечен с другари във въртежа на веселия столичен живот, той отлагаше важния въпрос за избор на другарка. Вазов.
|