въртя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. въртя̀л се, -а се, -о се, мн. въртèли се, несв., непрех. Прен. Постоянно се намирам някъде, навъртам се. Като се влюби във Войка, стана селски пъдар и почна да се върти по цял ден около воденицата на дядо Горчилак. Елин Пелин. Тежки мисли се въртяха из умовете им. Вазов. Разговорите ни се въртяха все около въстанието. Величков. □ Върти ми се в главата (в ума) (разг.) — имам го на ум, но не мога да го изразя.
|