върхàр, -ът, -а, мн. -и, м. Най-тънка крайна част на върха на клон. || Обикн. мн. върхàри — най-горните клонки на дърво. Когато запращя огромният лагерен огън и пламъците му се издигнаха по-високо от върхарите на вековните букаци, започна вечерната проверка. А. Каралийчев. || Ситнеж от окастрени клони. Голям куп сухи върхари и дървета бяха струпани на страна. Вазов.
|