върхỳ предл. 1. За означаване на място, в пряк или преносен смисъл, отгоре на което се намира или се върши нещо; над, отгоре на. Това лято прекарах в село, моето хубаво село, кацнало върху живописна рътлина. Елин Пелин. Дебелият сняг беше сигурна и топла завивка, хвърлена от самата природа върху нежния кълн на сеитбата. Йовков. Върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го. П. П. Славейков. || За означаване на цел, към която е устремено някакво действие. Рада чувстваше, че стотина любопитни погледи падат върху нея и ней ставаше неловко. Вазов. 2. За означаване на лице или предмет, срещу който, против който е насочено някакво действие; към, против, срещу. Той се хвърли върху тях с дигнат бастун. Вазов. Често етървите ѝ злорадно се нахвърляха върху нея и говореха с ненавист. Елин Пелин. || Прен. За означаване предмет на внимание, на разглеждане; по, за. Ето шестдесет години как размишлявам върху земните съдбини. Михайловски. На заранта Джаковото кафене беше препълнено с обикновените си посетители, които шумно се разговаряха върху вчерашните извънредни събития. Вазов. Работя върху историята на Възраждането.
|