вършèя, -èеш, мин. св. вършàх, несв., прех. 1. Отделям зърното от класа на житни и други растения с машини или с тъпкане от добитък. На стожера завързано въже, / на въжето привързани три коня, / край гумното насядали мъже. / С камшик конете ратаят подгоня, / подгонени вършеят трите коня. П. П. Славейков. Божан вършееше и сипваше жито в хамбара си. Елин Пелин. Вършеят с вършачка. Вършеем с диканя. □ Вършея тръне някому на главата (остар.) — измъчвам някого с натяквания и караници.
|