|
въ̀ршина ж. 1. Неокастрен тънък клон. 2. Събир. Отсечени тънки клони заедно с листата. По краищата на сечището се издигаха големи купища от вършина. Йовков.
вършѝна ж. (рус.). Поет. Рядко. Планински връх. Над вършини и долини / стелят се мъгли вечерни. П. П. Славейков.
|