вършѝтба ж. 1. Отделяне на зърното от класа на житни и други растения с машини или с тъпкане от добитък; вършеене. Леля Гена беше много добра работница за всякаква работа: а за копан, и за жетва, и за вършитба. Влайков. 2. Времето, когато се вършее. Сега ни идва трактор, но по вършитбата ще ни дойде и вършачка от Русия. Ст. Даскалов.
|