въстàвам, -аш, несв.; въстàна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Вдигам въстание. Турция е слаба, финансово съсипана. А какво ще стори тая разнебитена и уплашена държава, когато въстанем ние? Вазов. 2. Енергично се боря против, срещу нещо; опълчвам се. Богомилите проповядваха, че човек не е задължен да работи на своя господар, и силно въставаха против ангарията. Вазов. 3. Обикн. поет. Издигам се високо, изправям се, появявам се. Пред погледа още въстават и чезнат кървавите видения на боя. Йовков. Да славим пролетта! Въстана слънцето могъщо / във царствен небосвод. Яворов.
|