въ̀ся се, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Добивам сърдит израз; мръщя се, чумеря се. Спокойното му изпърво лице взе да се въси и да се помрачава от недоволство. Влайков. || Прен. За време — заоблачавам се. Няколко дни небето се въсеше, тежки облаци минаваха ниско над влажния лес, но сняг не валеше. П. Вежинов.
|