въ̀трешен, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който се намира или се извършва вътре, отвътре. Противоп. външен. Вътрешен джоб на палто. Вътрешни стени. Вътрешна уредба. 2. Прен. Който е присъщ, свойствен само на определен обект или явление; специфичен. Вътрешни закони за развитието на езика. Вътрешни противоречия. Вътрешен смисъл. 3. Прен. Душевен, нравствен. За да се изтъкне по-релефно вътрешната красота на българската мома, народният певец я съпоставя с добре познатите нему комшийки: влахиня и гъркиня. П. П. Славейков. Вътрешна борба. 4. Прен. Който е свой, близък на известна среда. Пуснете го да влезе, той е вътрешен човек. 5. Който се отнася до разпоредби вътре в държавата или в някоя организация. Правилник за вътрешния ред. □ Вътрешен заем (финанс.) — държавен заем, средствата за който се набират от населението. Вътрешен пазар (иконом.) — тържище на стоки, произведени в самата страна. Вътрешна клиника — клиника, в която се лекуват вътрешни болести. Вътрешна търговия (иконом.) — търговия, която се извършва в пределите на една държава. Вътрешни болести (мед.) — болести в гръдната, сърдечната и коремната област. Вътрешни органи (анат.) — органи в гръдната, сърдечната и коремната област. Вътрешно лекарство (мед.) — лекарство, което се поглъща.
|