|
двѝжа, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Привеждам в движение, в действие. Друшлявица мие, чисти, прохлажда, весели манастира, тя му движи воденицата. Вазов. Слабият дъх на немощните му гърди едвам движи изсъхналите и попукани устни. Елин Пелин. 2. Местя, премествам нещо от едно място на друго. След туй той, като движеше бързо молива си, събра и едните и другите цифри. Йовков. 3. Прен. Подпомагам, тласкам развитието на нещо; потиквам. Тая сила (на труда) вълнува и движи, / непрестанно напред тя зове. Хр. Радевски. || Потиквам, подбуждам. Силно чувство за отмъщение против Сара движеше тая енергична жена. Вазов. движа се страд.
|