|
два, -та, м., и две, -те, ж. и ср., числ. Количество на числото 2. Два месеца не беше валяло дъжд. Елин Пелин. Вълчан изохка и се залови с две ръце за бузата. Йовков. Две дини под една мишница не се носят. Послов. Две деца. □ Два-три, две-три — няколко. Едвам преглъщаше два-три залъка и ставаше от трапезата. Елин Пелин. Две думи (разг.) — малко думи. Трябва да кажа две думи и за лицата, с които случаят ме беше сбрал под един покрив. Вазов. Думата ми на две не става (разг.) — не отстъпвам от казаното. Едва свързвам двата края (разг.) — едва задоволявам нуждите си, едва преживявам. За миг-два, час-два, минута-две, месец-два — за кратко време; скоро. Миг-два селото остана като мъртво, като че треснато от гръм. Йовков. След час-два гръмна топ. Йовков. Загазвам с двата крака (разг.) — изпадам в много тежко положение. Зная две и двеста (разг.) — мога да живея и скромно, и на широко, според възможностите. Като две и две четири (разг.) — много лесно и ясно. Надве-натри (разг.) — набързо, как да е, повърхностно, отгоре-отгоре. С две думи (разг.) — съвсем накратко.
|