движèние, мн. -я, ср. 1. Само ед. Филос. Форма на съществуването на материята, непрекъснат развой на материалния свят. 2. Само ед. Местене на едно тяло в пространството в определена посока. Движение на земята. Движение на влак. Движение на войска. 3. Само ед. Действие, работа на мотор, машина и под. Автоматическият фотоапарат бе пуснат в движение и непрекъснато правеше снимки. Елин Пелин. Майсторът внимателно следеше движението на машината. 4. Само ед. Прен. Развитие, напредък. 5. За човек или животно — промяна на положението на тялото или на неговите части; жест, мимика. В течение на този разказ бай Ганьо изказваше с разни движения, с глава и ръце, чувствата, които го вълнуваха. Ал. Константинов. 6. Само ед. Разг. Преминаване на много хора и превозни средства по някакъв път. Поспрях се на автобусната спирка, за да се полюбувам на уличното движение. Автомобилите профучаваха един след друг. Г. Белев. || Размърдване, раздвижване, оживление. Движението, което беше настъпило от тъмни зори в конака, беше ме отвлякло полека-лека от тъмните ми мисли. Величков. 7. Само ед. Действие на някакъв вид транспорт, превоз на пътници или стока. Трамвайно движение. Тролейбусно движение. 8. Прен. Масова обществена дейност за постигане на определена цел. Националноосвободително движение. Съпротивително движение. 9. Само ед. Количествено изменение — нарастване или намаляване в броя на нещо. Движение на населението в България.
|