|
двѝжим, -а, -о, прил. 1. Прич. сег. страд. от движа и от движа се; потикван, ръководен. Цяла нощ пророкът бега ужасен, движим от една едничка сила, инстинкта да се спаси. Елин Пелин. 2. Като прил. — само в съчет. с имот, имущество: който може да бъде местен от едно място на друго; подвижен. През Ногаевото нахлуване всички Тертерови движими имоти бяха отнесени. Вазов.
|