двòен, -òйна, -òйно, мн. -òйни, прил. 1. Който е от две еднакви части или от два предмета. Двоен прозорец. Двойни врати. Двойно дъно. || Удвоен. Двойна съгласна. Двойно Н. 2. Два пъти по-голям. Вятърът с двойна сила зафуча навън. Елин Пелин. Двойна ширина. Двойна дажба. В двоен размер.
|