|
двор1, двòрът, двòра, мн. двòрове, дворòве, двòри (поет.) и двòрища, двòра (сл. ч.), м. Оградено място край жилище или обществена постройка. Помниш ли, помниш ли тихия двор / тихия дом в белоцветните вишни? Дебелянов. Дворища, градини — всичко се сгушило едно до друго като безплътни едри сенки и спи. Елин Пелин. Училищен двор. □ Стопански двор — място с помещения за добитък и земеделски инвентар.
двор2, двòрът, двòра, мн. няма, м. Остар. Монархът и неговите приближени. Той (Смилец) скоро свикна с високото си положение. Облякъл Тертеровата багреница на трона, въведе в двора етикетите и обичаите на прежните царствания. Вазов.
|