|
дворèц, мн. -рцѝ, дворèца (сл. ч.), м. 1. Жилище на държавен глава или владетел; палат. В една разкошна долина се намираше един от горските дворци на българските царе. Вазов. 2. Прен. Държавният глава и неговите приближени. Превратът бе извършен с участието на двореца. 3. Голяма и красива сграда за обществени цели. Дворец на културата.
|