дуалѝзъм, -змът, -зма, мн. няма, м. (лат.). 1. Философско учение, според което в основата на битието има две независими начала — материя и дух. Противоп. монизъм. 2. Истор. Политическо обединение на две автономни страни в една държава с общ държавен глава. 3. Рел. Вярване в съществуването на две начала — добро и зло.
|