д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
| дуализъм
дуалист
дуалистичен
дуалистически
дубле
дублет
дубликат
дублирам
дублиране
дубльор
дубльорка
дувар
дуд
дуда
дудна
дудов
дуел
дуелирам
дуене
дует
дузина
дузпа
дук
дукат
дукато
дукеса
дуло
дулцинея
дум-дум
дума
думам
думане
думбаз
думбазин
думбазки
думица
думкам
думкане
дунавец
дунавски
дунда
дундест
дупка
дупча
дупчене
дупчест
дупчица
дурак
дух
духало
духам
духане
духач
духвам
духване
духна
духов
духовен
духовенство
духовит
духовито
духовитост
духовник
духовнически
духовно
духом
душ
душа
душевадец
душевадник
душеведец
душевен
душевно
душегубец
душен
душене
душеприказчик
душица
душичка
душка
душманин
душманка
душмански
душник
душно
дуя се
|
дỳпка ж. 1. Отвор, обикн. кръгъл, получен от скъсване, счупване или пробиване на някакъв предмет. Една стара жена лепеше с глина изкривените стени. Тя се мъчеше да затули тия дупки, които гранатите бяха открили. Йовков. Изтръпналите жители гледаха през дупките на вратите... това необикновено щастие. Вазов. Скъсал ти се е чорапът. Виж, каква душа имаш на петата. Дупка на кавал. || Отвор, отвърстие. В пруста дойдоха пред една четвъртита дупка, отворена в пода; когато се затваряше, не се познаваше, че има там дупка. Вазов. 2. Изкоп в земята, обикн. кръгъл; яма. Хората копаеха дупки в земята и се криеха в тях като зверове. Йовков. 3. Стесн. Убежище на диви животни. Лисича дупка. Меча дупка. 4. Прен. Разг. Тъмно, тясно, мръсно помещение, обикн. жилище. Квартирата ни е много лоша. Живеем в дупка. □ Гоня някого до дупка (разг.) — преследвам някого докрай. Имам дупки за запълване (разг.) — имам материални нужди за задоволяване. Крия се в миша дупка (разг.) — крия се в потулено, скришно място. Направил дупка в морето (разг.) — нищо не е постигнал. Ще те навра (натикам) в миша дупка (разг.) — при закана: ще те поставя в затруднено, невъзможно положение.
|