Речник

дỳма¹ ж. 1. Обособена единица в човешката реч, съставена от звук или съчетание от звукове, която изразява определено понятие. Ела ме майко прегърни / и в красно чело целуни, / красно с две думи заветни: / свобода или смърт юнашка. Ботев. И мълком повтаря тревожната дума: / война. Лилиев. Първата ми дума беше: „Мама!“ — / името на всички имена. Хр. Радевски. Той беше се смял досега, но рядко беше проговорил някоя дума. Йовков. Дума не продума. 2. Обикн. мн. Нещо, което се казва, говори или разправя. Не отвърна Бойко / на майчини си думи. П. П. Славейков. А думите на Странджата, силни и трогателни, още ехтяха на ушите му. Вазов. Каза, че таз година ще има берекет, ей на сбъдна ти се думата. Йовков. Марко не довърши думата си. Вазов. Поизкашля се дядо Нейко... и пак почна думата си. Йовков. Лоши думи. Горчиви думи. Блага дума железни врата отваря. Послов. 3. Разг. Само мн. Текст на песен. Не зная думате на тая песен. □ В буквалния смисъл на думата (книж.) — в най-точния, в най-прекия смисъл. Вземам думата — започвам да говоря в събрание; изказвам се. Вземам си думите назад — отказвам се от това, което съм казал. В пълния смисъл на думата — в истинския, в най-точния смисъл. Говоря големи думи (разг.) — хваля се. Давам дума — обещавам. Давам думата — в събрание: давам право на някого да говори. Да си дойда на думата (разг.) — да започна отново да говоря за това, за което съм говорил преди малко. Дума да не става (разг.) — в никакъв случай, по никакъв начин. Дума по дума — а) В течение на разговора. б) Дословно, буквално. Думата му на две не става (разг.) — волята му, желанието му се изпълнява. Държа на думата си — държа на това, което съм мислил, казал, обещал. Думата ми се чува (разг.) — имам авторитет. Загубвам и ума и дума (разг.) — смущавам се силно. Имам думата — в събрание; разрешено ми е да говоря. Искам думата — в събрание: искам разрешение да говоря. Изпускам, изтървавам дума — казвам нещо неуместно. Думата ми не минава (разг.) — не зачитат и не изпълняват волята ми. Меря си думите — говоря, като обмислям внимателно това, което казвам. На думи — привидно. Не вземам от дума — не възприемам съвети. Не разбирам от дума — упорит съм. Не ще и дума (разг.) — от само себе си се разбира, без съмнение. Ни дума — нищо повече. От дума на дума — в течение на разговора. Отнемам думата — в събрание: забранявам на някого да продължава да говори. Подмятам, подхвърлям думи — правя намек, намеквам. Последна дума на науката, техниката — най-новите постижения в науката, в техниката. Празни думи — глупости. С други думи — по друг начин казано. С една дума — накратко казано. Става дума за нещо — заговорва се или се говори за нещо. Стоя на думата си (остар.) — не изменям на дадено обещание. Удържам думата си — спазвам дадено обещание. Честна дума — за уверение, че казаното е вярно.

дỳма², мн. няма, ж. (рус.). 1. Истор. Събрание в дореволюционна Русия със законодателни или административни функции. Болярска дума. Градска дума. 2. В съчет. Държавна дума – долна камара на Федералното събрание (парламента) на Русия.