Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
д да дв де дж дз ди дл дн до др ду дъ дю дя	дуализъм дуалист дуалистичен дуалистически дубле дублет дубликат дублирам дублиране дубльор дубльорка дувар дуд дуда дудна дудов дуел дуелирам дуене дует дузина дузпа дук дукат дукато дукеса дуло дулцинея дум-дум дума думам думане думбаз думбазин думбазки думица думкам думкане дунавец дунавски дунда дундест дупка дупча дупчене дупчест дупчица дурак дух духало духам духане духач духвам духване духна духов духовен духовенство духовит духовито духовитост духовник духовнически духовно духом душ душа душевадец душевадник душеведец душевен душевно душегубец душен душене душеприказчик душица душичка душка душманин душманка душмански душник душно дуя се	дỳмам, -аш, несв., непрех. Диал. 1. Говоря, казвам, приказвам. Знаеш ли що, Станко, мен хората много пъти са ми думали за тебе. Къде ти, думам им аз, ще ме вземе Станчо. Елин Пелин. Слушам, думала на майка си — мъчно ѝ било че дружките ѝ се изпоженили, а тя още стояла. Йовков. Пътник ли, овчар ли някой / минува из друма, / като хвърли камъка си, / „Проклет да е!“ дума. Вазов. Тебе думам дъще, сещай се, снахо. Послов. 2. Наричам, именувам. Ами там, в долното село, имаше един ковач, Димо го думаха, той жив ли е? А. Каралийчев. думам се страд.; думам си възвр. Говоря си, казвам си. Всяко зло, за добро, думам си. Вазов. □ Не думай! Що думаш! (разг.) — при изненада, учудване — нима!

Речник