|
дỳпча, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Правя дупки по някакъв предмет; надупчвам. Рано сутрин жените напълват кошовете с разсад, метват ги на гръб и цял ден наведени дупчат с шила земята и забучват стръкчетата. Г. Белев. 2. Рядко. Обикн. за кон — бода, мушкам, за да го накарам да върви. Напразно махмузите дупчат корема / на кончето. К. Христов. дупча се страд.
|