|
дỳхам, -аш, несв. 1. Непрех. Обикн. 3 л. ед. За вятър, въздушна струя — движи ce, вее, подвява. Духаше лек, прохладен вятър. Йовков. Притвори вратата след себе си, че ми духа от там. Ст. Костов. 2. Прех. и непрех. Изпускам продължително въздушна струя от устата си, за да разгоря, стопля, изстудя, изгася нещо. На си хапни и ти, ама духай, да се не опариш. Влайков. Като надзърна зад колибата, видя го, че духа огъня. Ст. Загорчинов. Духам си на ръцете. 3. Непрех. Предизвиквам въздушна струя с движение на някакъв предмет. Духам с духало. Духам с ветрило. духам се страд. □ Гоня тоя, що духа (разг.) — полагам напразни усилия, стремя се към нещо непостижимо; гоня вятъра. Парен каша духа (послов.) — пострадал постъпва предпазливо. Работя за тоя, що духа (разг.) — работя без възмездие, залудо.
|