дỳхвам, -аш, несв.; дỳхна, -еш, мин. св. -ах, св. 1. Непрех. За вятър, въздушна струя — започвам да духам внезапно, изведнъж. Вали, вали, вали — напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето. Елин Пелин. 2. Прех. и непрех. Веднъж или няколко пъти по веднъж духам с уста. Райко откъсна крушово листо и, като го сви на фуния, турна го в устата си и духна. Ст. Загорчинов. || Изгасявам, с духане. Веднага си легна и духна лампата. Йовков. 3. Прех. Веднъж или няколко пъти по веднъж раздвижвам въздушна струя с някакъв предмет 4. Прех. Като духам, с духане събарям нещо. Вятърът ми духна шапката. 5. Непрех. Разг. Побягвам. Тя духна като лека кошута през ливадата. Вазов. духвам се, духна се страд. □ Да го духнеш, ще падне (разг.) — за много слаб човек.
|