|
духòвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се отнася до умствената дейност и съзнанието на човека; интелектуален. Духовен живот. Духовни нужди. 2. Който се отнася до религията, църквата, духовенството. Екна духовна песен в първите редове на калугериците. Вазов. Духовна семинария. Духовен глава. Духовен сан. Духовно лице. □ Духовна красота — нравствена издигнатост, нравствени качества. Духовна сила — нравствена мощ. Духовна храна — произведения с научен или художествен характер, които задоволяват стремежа на човека към културата.
|