Речник

дỳша, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Обикн. за животно — старая се по дъха да разпозная някакъв предмет. По тротоара подскача мършав пес, души снега и скимти. Смирненски.

душà, зв. дỳшо, ж. 1. Вътрешният, психически мир на човека, неговото съзнание и мислене; психика. Душата са раздадох аз / в трептящи звукове и песни. Вазов. Майка ми показа в тоя случай силата на душата са. Величков. 2. В съчет. с качествено прилагателно — типични черти в характера на някого. Тя има добра душа. || Прен. Разш. Човек с типични черти в характера си. Рядко ще срещнеш души прекрасни, / в доброто, в злото предани, верни. Вазов. Широка душа. Открита душа. 3. След числ. и неопределено количествено местоим. — човек. Ненко беше сетен сиромах — една душа как да е, нахраня се. Вазов. || Разг. Фам. При обръщение. И в смъртта си, душо мила,... / пак твоето сладко име / ще да шепна със уста. П. Р. Славейков. 4. Само ед. Чувство, вдъхновение. В моя труд има / сърце / и душа, / той е пропит от любов и омраза. Хр. Радевски. Главното, което липсва в поезията му..., то е животът, душата..., затова неговата поезия е мъртва поезия. Вазов. 5. Само ед. Прен. Главен вдъхновител, организатор; централна личност. Той беше душата на събитието. 6. Рел. Безплътна, нематериална същност у човека; безсмъртно същество, което остава след смъртта на човека. Време е да помисли човек и за душата си, да се приготви за смъртта. Йовков. В събота той събира пшеничка за душата на блаженопочившите. Каравелов. □ Бера душа (разг.) — боря се със смъртта, агонизирам. Вадя душата някому (разг.) — измъчвам някого, не давам мира някому. Вземам душата някому (разг.) — убивам някого. Давам душа(та) си за някого или за нещо (разг.) — много обичам някого или нещо и съм готов да жертвам всичко за него. До дън душа — за душевни преживявания: извънредно много. Душа и свят ми е (остар.) — обичам много. Душа човек (разг.) — много добър човек. Жива душа няма (разг.) — никого няма. Изгоря ми душата (разг.) — изживях голяма мъка, страдание. Излезе ми душата (разг.) — много съм уморен, измъчен от непосилен труд, от прекалени усилия. Кривя си душата (разг.) — лъжа. От душа и сърце (разг.) — много искрено, сърдечно. Олеква ми на душата (разг.) — успокоявам се, изпитвам облекчение. Стяга ми се душата (разг.) — притеснявам се.

душà, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Затруднявам дишането на някого, като го стискам силно за гърлото. В един миг само Калин се хвърли право отгоре му... Натиска го, мачка го, души го. Йовков. 2. Само 3 л. ед. Предизвиквам тежко, мъчително дишане. Лошо ми е, ще умра, нещо ме души. Йовков. Миризмата на пушек я душеше. || Прен. Изпитвам мъка при дишане от силно възбуждение, от тежки преживявания; потискам, гнета. На сърцето му тежеше камък. Нещо го душеше. Елин Пелин. Трябва все пак да помогнеш на своите бедни съселяни да се избавят от потисничеството, което ги души. Влайков. Гняв го души. Злоба го души. душа се възвр. и страд.