душеприкàзчик, мн. -ци, м. (рус.). 1. Остар. Изпълнител на завещание, който е посочен от лицето, което оставя наследство. 2. Ирон. Лице, с което се споделят мисли и намерения и чиито съвети се изпълняват безусловно.