дъбàк, мн. -ци, м. Диал. 1. Събир. Дъбова гора. Татък виж / старица огън е запалила и чака / децата пръснати за съчки из дъбака. К. Христов. 2. Само мн. Големи дъбове. Сняг до колене, чист, бял. Високите дъбаци натежнели, мълчат. Елин Пелин.