дъ̀рпам, -аш, мин. св. -ах, несв., прех. Тегля. По-старата ѝ дъщеря, кака Гинка, я дърпаше за ръка да мълчи. Вазов. Павел наблюдаваше как баща му... дърпа края на мустака си и го гризе нервно. Елин Пелин. || Местя, отмествам. Дърпам масата, за да се отвори място. дърпам се страд. □ Дърпат ме навсякъде (разг.) — от много места ми възлагат и изискват от мене работа.
|