дъбрàва ж. 1. Млада гора. Балканът се разхубавил, зелени дъбрави го опасват долу. Йовков. 2. Гъста несечена гора. На север в кръгозора се дигаха високи върхове, покрити с паша и тъмни дъбрави. Вазов. Руска, боса, разплетена / ходи из дъбрави, / из дъбрави заглъхнали, / брадва не видели. Вазов.
|