|
дъжд, дъждъ̀т, дъждà, мн. дъждовè, м. 1. Валеж на водни капки, образувани от сгъстяване на водните пари във въздуха. Наскоро бяха валели дъждове и полето беше се раззеленило като през пролет. Елин Пелин. Закапаха едри капка дъжд. Вазов. Тихият пролетен дъжд / звънна над моята стряха. Лилиев. Мокър от дъжд се не бои. Послов. След дъжд качулка. Погов. Проливен дъжд. Пороен дъжд. Напоителен дъжд. Изкуствен дъжд. 2. Само ед. Прен. Поток, прилив от нещо. Дъжд от куршуми валеше въз доброволците. Вазов. Дъжд от цветя. □ От дъжд на вятър (разг.) — от време на време, рядко.
|