Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
дъб
дъбак
дъбене
дъбилен
дъбител
дъбов
дъбрава
дъбя
дъвка
дъвкане
дъвча
дъвчене
дъга
дъговиден
дъговидно
дъгообразен
дъгообразно
дъдрене
дъдрив
дъдря
дъжд
дъжделив
дъждец
дъждобран
дъждовен
дъждовит
дъждовник
дъждовност
дъждомер
дъждоносен
дълбаене
дълбая
дълбей
дълбина
дълбок
дълбоко
дълбоко-
дълбокомислен
дълбокомислено
дълбочина
дълг
дълга
дълго
дълго-
дългобоен
дългобрад
дълговечен
дълговлакнест
дълговлас
дълговременен
дългогодишен
дългоденствие
дългокос
дългокрак
дълголетен
дълголетие
дълголик
дългометражен
дългоног
дългонос
дългоочакван
дългорък
дългосрочен
дълготраен
дълготрайност
дългоух
дължа
дължим
дължина
дълъг
дъмпинг
дънене
дънер
дънест
дъно
дъня
дървар
дърварски
дърварство
дървен
дървеница
дървеняк
дървеса
дървесен
дървесина
дървесинен
дърво
дърводелец
дърводелски
дърводелство
дърводобив
дърводобивен
дърволяк
дървообработване
дървообработка
дървопреработване
дървопреработвателен
дърворезба
дървоснабдителен
дървоснабдяване
дърдорене
дърдорко
дърдоря
държа
държа се
държава
държавен
държавица
държавник
държавнически
държавноправен
държавностопански
държало
държане
държание
държанка
държелив
дързост
дързостен
дързостно
дързък
дърлене
дърля
дърми
дърмон
дърмоня
дърпам
дърпам се
дърпане
дърт
дъртак
дъртел
дъртешки
дъртея
дъска
дъскорезен
дъскорезница
дъсчен
дъсчица
дъх
дъхав
дъхам
дъхане
дъхвам
дъхна
дъще
дъщерка
дъщеря

дълбòк, -а, -о, прил. 1. Който има голямо разстояние от повърхността до дъното. Противоп. плитък. Под нея се отвори малка дупка..., дълбока и празна. Елин Пелин. Дълбока река брод няма, хубава мома род няма. Нар. пес. Дълбока чиния. Дълбок сняг. || Който има определено разстояние от повърхността до дъното. Нещастният момък беше се сгромолясал... в един кладенец шестнайсет метра дълбок. Вазов. || Който прониква много надолу в нещо. Дълбоки корени. Дълбока оран. 2. Прен. Обикн. за чувства — много силен, голям, изключителен. Дълбока скръб. Дълбоко отчаяние. Дълбока почит. || Значителен, забележителен; важен, съществен. Дълбока мъдрост. Дълбок ум. Дълбок смисъл. Дълбоки причини. || Пълен, от нищо ненарушаван. Дълбока тишина. Дълбок мрак. □ Дълбок глас — топъл гръден глас. Дълбока древност (книж.) — най-отдалечена историческа епоха. Дълбок поглед (очи) — умен, изразителен поглед (очи). Дълбока провинция (разг.) — отдалечена, откъсната, глуха провинция. Дълбока старост, дълбоки старини — старост, старини повече от нормалните. Дълбок сън — сън, от който човек мъчно се събужда. Дълбок тил (воен.) — най-отдалеченото място зад фронта.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.