|
дълбòко нареч. 1. На голяма дълбочина, много навътре. Толкоз беше се натеглила от тия пари, че взе гърнето, като че вътре имаше змия, и го зарови дълбоко, дълбоко в земята. Йовков. || Обр. Дълбоко в сърцето си / мъката крие. Вапцаров. 2. Много силно, твърде много; напълно, съвсем. Това обиждаше дълбоко стареца. Елин Пелин. Дълбоко умислен. Дълбоко възмутен. Вдъхвам дълбоко. Заспивам дълбоко.
|