|
дълбочинà ж. 1. Разстояние от повърхността до дъното. Тук има брод, да минем! — рече Боримечката и впиваше очи във водата, като да узнае дълбочината ѝ. Вазов. || Разстояние от повърхността до някое място по посока на дъното. Рибата се скрила отдавна в дълбочините, а пътниците все продължават да гледат и да спорят за вида и за величината ѝ. Ал. Константинов. 2. Място, което се намира далеко навътре в известно пространство. Ненадейно из дълбочините на леса изграка някаква птица. Ст. Загорчинов. Линиите на планините нежно и вълшебно бягаха в дълбочините на хоризонта. Вазов. || Разстояние от предния до вътрешния край. Салонът има голяма дълбочина. Дълбочина на сцена. 3. Прен. Сила, висша степен на някакво състояние, преживяване. В тоя сборник Величковата художническа и поетическа душа се е изляла във всичката си красота, във всичката си дълбочина. Вазов. Дълбочина на чувствата. Дълбочина на мисълта. □ В (от) дълбочината на душата (сърцето) си (книж.) — в най-интимните, най-съкровените кътчета на душата. Той съзнаваше в дълбочината на душата си, че Краличът имаше право. Вазов.
|