|
дължà, -ѝш, мин. св. -àх, несв., прех. 1. Имам да давам някому пари или нещо друго. Той имаше нужда от пари, при това дължеше на Еньо голяма сума. Елин Пелин. 2. Прен. Имам, придобивам благодарение на нещо. На що дължи богатството и името си тоя вагабонтин? Елин Пелин. Да работим! На бащите наши / добродетелта да продължим, техний пот почтен да не ни плаши — / всичко ний на тоя пот дължим. Вазов. || Трябва да съм признателен към някого за нещо. Отец Йеротей беше от рода на ония високосимпатични личности..., на които България дължи толкова много за възраждането си. Вазов. дължа се страд. □ Дължа да (разг.) — необходимо е да, трябва да. Дължа да кажа. Дължа да подчертая. Дължа обяснение — нужно е, трябва да обясня.
|