|
дъ̀лъг, дъ̀лга, дъ̀лго, мн. дъ̀лги, прил. 1. Който има голяма дължина. Противоп. къс. Излизам, на някаква река, после на голям, дълъг мост. Л. Стоянов. Тя имаше дълга кестенява коса. Елин Пелин. 2. С определено измерение в хоризонтална посока. Отсечка, дълга 6 см. 3. Който трае много време; продължителен. Летните нощи не са дълги. Л. Стоянов. Зимата беше дълга и тежка, хората се криеха на топло. Караславов. Павел беше се подпрял до тезгяха и водеше дълъг и тайнствен разговор с кмета. Елин Пелин. □ Има дълги ръце (разг.) — крадлив е. Тя е дълга и широка (разг.) — за работа, случка, събитие, за чието извършване или разказване е необходимо много време.
|