|
дъ̀но, мн. дънà, ср. 1. Само ед. Почвата под водна маса (море, езеро, река и пр.). Водата е тъй бистра, че камъчетата се броят на дъното. К. Петканов. Морско дъно. 2. Долната повърхнина на съд, сандък или нещо вдлъбнато. Той изцеди последната капка на дъното на паницата. Вазов. Другите войници спят, свити долу, в дъното на окопа. Л. Стоянов. В огнището сега гореше буен огън, разбиваше се в черното, набито с лъскави сажди дъно на котлето. Ем. Коралов. || Задна част на потури, гащи, панталони и др. 3. Най-отдалеченото от входа или от началото място на някое пространство. Войникът..., като се загледа към дъното на улицата, посочи с ръка. Вежинов. В дъното на двора стои нова каручка с желязна обковка и с изписани ритли. Елин Пелин. □ До дъно — изцяло, напълно. От време на време той си наливаше вино и изпиваше чашата до дъно. Йовков.
|