дъ̀ня, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Бия, удрям, блъскам. Скоро дойде и Рачковият баща, разтласка тълпата, взе да дъни вратата, за да извади сина си. Вазов. || Разг. Пренебр. Ям лакомо. Дънят като разпрани.