|
дървò, мн. дървèта, (поет.) дървесà и дървà, ср. 1. С мн. дървèта и (поет.) дървесà. Многогодишно растение с едро, твърдо и разклонено в горния си край стебло. Гората там е гъста, клонете на дърветата се преплитат. Йовков. Повя горнякът през полята, / залюшна дървесата / и от настръхналите клони / листа увяхнали орони. Яворов. Дървото се превива, докато е младо. Послов. Овощни дървета. Иглолистни дървета. 2. С мн. дървèта. Отсечено дърво или клон от дърво. Геньо Хаджикостов... даде две брястови дървета за подпори на сайванта. Караславов. Сиромашка гола стая... Два нечиста кревата от дъски, зле подпрени на дървета. Вазов. Ей че дърво за бой! 3. С мн. дървà. Къс от дърво, обикн. нарязано и нацепено, за горене. Отсреща се зададе мъжът ѝ Кольо с голямо дърво в ръка. Елин Пелин. Буйни пламъци обгърнаха сухите дърва и се издигнаха високо. Елин Пелин. Не туряй много дърва, Хаджийке, по-добре е, когато гозбата се вари полекичка. Каравелов. Сека дърва. Кола дърва. 4. Само ед. Дървен материал за изработване на мебели, предмети и др. От черешово дърво направихме топове. Вазов. Гравюра на дърво. Мебели от орехово дърво. 5. Прен. Недодялан, тъп, глупав, пасивен човек. Ти знаеш ли, че аз цяла Европа съм изходил! Не съм като тебе дърво! Ал. Константинов. Когато мъжът ѝ е дърво и не може да ѝ съди, ти си кмет и та ще ѝ съдиш. Йовков. □ Коледно дърво — борово или елхово дърво, което се украсява с различни играчки срещу Коледа; борче, елха2. Пусто дърво! (разг.) — при укоряване на някого със закана за бой. Стоварвам върху някого кривите дърва (разг.) — стоварвам цялата вина върху някого. Търся под дърво и камък (разг.) — търся усилено навсякъде. Ще ядеш дървото (разг.) — ще те бият.
|