Речник

държà, -ѝш, мин. св. -àх, пов. дръж, дръ̀жте, несв. 1. Прех. Имам, взел съм нещо в ръцете си. Маргарита държеше един голям букет. Вазов. През протегнатите си ръце, в които държахме чашите си, гледахме учудено войника. Йовков. || Хванал съм нещо или някого и не го пускам. А Дала стои зад мене, държи ме за сетрето. Вазов. Момичето изстена, като държеше с ръка десния си крак. Кр. Григоров. Не, това е дявол..., дръжте го да го вържем и да го затворим. Елин Пелин. Дръжте крадеца! 2. Прех. Сложил съм, притиснал съм някого или нещо върху себе си, до себе си. А Стояница седеше вътре и държеше на коленете си Иванчо и неговото ново сестриче. Елин Пелин. Държа на ръце. Държа в прегръдките си. 3. Прех. Задържам някого, не му позволявам да се отдалечи, да иде другаде; запирам. По заповед на кмета, ще речеш, си арестуван. Толкоз. Ще го държиш в общината, докато дойда аз. Йовков. В Пловдив нашият герой бил държан не дълго време, защото нямал даваджие. Каравелов. 4. Прех. Оставям, задържам някого в определено състояние, положение. Какъв е този скандал да държат човека гладен, да го уморят от глад. Л. Стоянов. Ще умре добичето, ако го държиш на тия плочи. Йовков. Държа в невежество. Държа нащрек. Държа в плен. Държа под наблюдение. || Поддържам нещо в определено положение, състояние. Държа чисто. Държа топло. Държа в ред. Държа в сянка. 5. Прех. Поставям и задържам нещо в едно и също положение. Той вървеше бавно, спокойно, равнодушно и държеше главата си гордо. Елин Пелин. Държа ръцете си в джобовете си. 6. Прех. Имам у себе си или у дома си; пазя, крия. Дядо Йордан прекарваше повече от времето си в затворената кръчма, ключът на която държеше сам той. Елин Пелин. Върху баща ми се хвърляше вина, че е държал оръжия в къщата си. Величков. Хубаво карамусалско вино имат. Държат го само за извънредни случаи. Влайков. || Поставям, слагам на определено място. Вилиците държа в чекмеджето на масата. 7. Прех. Прен. Имам под своя власт; владея. Имало е опит за въстание, но е било потъпкано от турците, които сега държат Бяла черква. Вазов. Немският пробив беше на тесен фронт и немците, въпреки всички усилия, не успяха да го разширят, защото съветските части държаха здраво двете възвишения на отвора му. Вежинов. 8. Прех. Заемам, взел съм нещо под наем. Рангов държеше две стаи — спалня, до нея кабинет. Стаматов. Войка беше дъщеря на дядо Горчилан, който държеше Прокоповата воденица. Елин Пелин. || Собственик съм на някакъв имот. Държа дюкян. || Разг. Взел съм някого на служба. Освен това, дядо Либен и на стари години държи няколко слуги и има в обора си няколко коня. Каравелов. Дядо Славчо държеше всякога ратай. Влайков. 9. Прех. Прен. Разг. Движа се в определена посока, по определен път. Вдясно, вдясно дръж! Все на север трябва да вървим. Йовков. Затова реши да кривне през лозята и успоредно с града да държи западна посока. Хар. Русев. 10. Прех. Прен. Разг. Простирам се във времето или в пространството; продължавам. Хвана ме силна треска, която ме държа повече от двайсет и четири часа в несвест. Величков. Розовата долина държи от Калоферската клисура до Твърдица и се пои от Тунджа. Вазов. 11. Непрех. В съчет. с предлозите на, за или със съюза да — настоятелно изисквам, не отстъпвам; ценя, скъпя, милея. Подразбрах, че тук има пръст и командирът на дивизията... Той държи да няма размествания на офицерите. Вежинов. Иди, моля ти се... Ако държиш за мене. Йовков. Тоя стар български обичай е един от най-хубавите наши обичаи и аз държа за него. Вазов. държа се страд. □ Бас държа — обзалагам се. Викам колкото ми глас държи (разг.) — викам с всички сили. Държа връзка с някого — намирам се в постоянен досег с някого. Държа в ръцете си — имам във властта си. Държа в течение на — непрекъснато осведомявам. Държа (на) думата си — изпълнявам обещанията си. Държа изпит — явявам се на изпит, полагам изпит. Държа реч (сказка, лекция) — произнасям реч (сказка, лекция). Държа някого отговорен — изисквам отговорност от някого. Държа определено поведение — следвам определена линия на действие. Държа под ключ — пазя нещо, като го заключвам. Държа под око — зорко наблюдавам. Държа си езика (устата) (разг.) — мълча, въздържам се да говоря. Държа сметка — а) Съобразявам се, вземам пред вид. Трябва да държи сметка за новата обстановка. б) Помня нещо, за което ще искам възмездие. За всичко сметка ний държим / и люто ще си отмъстим. Л. Бобевски. Държа си бележка — забелязал съм си, помня. Държа (си) сметка за разходи — отбелязвам направените разходи. Държа сметка някому (разг.) — меся се в действията на някого, опитвам се да му повлияя. Ти няма да ми държиш сметка, чу ли? Държа страната на някого — подкрепям, поддържам някого. Краката ми не (ме) държат (разг.) — нямам сили, слаб съм. Държи ми влага (разг.) — оставя ми трайна, дълбока следа, дълго ще го помня.