дъ̀рзост, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Извънредна, предизвикателна смелост. Тъмносив каскет, изпобеляла блуза, / дързост в погледа гори. Смирненски. Прости мене стареца, задето имах дързостта да прекъсвам спокойното течение на светлите ти мисли. В. Друмев. 2. Нахална постъпка, нахални думи, нахалство. Позволи си да ми говори дързости, да ме оскърби. Влайков.
|