дъ̀рзостен, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Остар. Дързък (в 1 и 2 знач.). Той следва четата чак до Тетевенската планина и бе един от най-дързостните момчета и тогава, когато беше нашарен с няколко куршума. З. Стоянов. Дързостни мисли. Дързостни желания.
|