|
дъ̀рзък, дръ̀зка, дръ̀зко, мн. дръ̀зки, прил. 1. Извънредно смел, предизвикателно смел; дързостен. Безстрашна и дръзка, тя (лисицата) тръгна по високия и горист бряг на реката. Ем. Станев. 2. Който изразява извънредна, предизвикателна смелост. Но неговите черни живи очи имаха все тоя поглед, смел и дързък. Вазов. 3. Непочтителен, груб, нахален. И най-чудното беше туй, че, свадлив, със зъл дързък език, той все пак се отърваваше и от най-опасните положения излизаше здрав и читав. Йовков.
|