дъ̀рми мн., ед. няма, ж. Диал. Дрипи. Обикн. в съчет. вземам си дърмите (ирон.) — отивам си, махвам се. Той си е вземал дърмите в планината..., ама скоро и неговата кожа ще бъде одрана. Вазов.