|
дърт, -а, -о, прил. Разг. 1. Стар. Той се оттегли мълчешката и след малко време излая над главите им като дърто овчарско куче. Вазов. 2. Пренебр. Само за човек — стар. Ганка ми каза, че на първия или на втория ден на Великден щяла да иде в града, пък аз да съм седял при Фроса. Много ми е притрябвала тая дърта кукумявка. Йовков. 2. Като същ. дъртият м., дъртата ж., дъртите мн. — старият, старата, старите. Кехая, върви викай дъртия, да го питаме нещо още. Вазов. Върви си. Дъртата те гледа, баба Иваница. Ей я там е! Йовков. || Прен. Бащата, майката, родителите. И нашите ще се оженят, каквото и да пречат дъртите. Вазов. Па каквато е дъртата, и дъщерите ѝ са това. Влайков.
|