дъскà ж. 1. Дълга плоска и широка дървена изрезка, получена чрез бичене на трупи. От дъбови дъски е подът як скован. П. П. Славейков. И Еньо удряше с юмруци по масата така те леко, че дъските се отпираха. Елин Пелин. Чамова дъска. || Част от такава изрезка с елипсовидна или правоъгълна форма, употребявана в домакинството за различни цели. Дъска за хляб. Дъска за гладене. Дъска за пране. 2. Разг. Само мн. Дъсчен под. Измих дъските. Четка за дъски. □ На голи дъски (разг.) — върху самия под, без постилка. Хлопа му дъската (разг., пренебр.) — за човек, който не е с ума си. Черна дъска — а) Широка, боядисана в черно дъска, на която се пише с тебешир. б) Дъска, на която се отбелязват имената на тия, които са се провинили, които изостават в работата. Шахматна дъска — дъска с тъмни и светли квадрати за игра на шах.
|