|
дъх, дъхъ̀т, дъхà, мн. няма, м. 1. Вдишван и издишван въздух; дихание. Дъхът му се спираше и старешкото му сърце биеше страшно от умора. Елин Пелин. Казакът изпъшка тежко, пое дълбоко дъх и се изпъна. Караславов. 2. Миризма. Сладък дъх от рози плуваше из въздуха. Вазов. Ароматичният дъх на печеното изпълни стаичката. Елин Пелин. Устата му имат лош дъх. □ До последния си дъх — до смъртта си. Затаявам (притаявам) дъх — стоя неподвижно и мълчаливо, напрегнато внимавам. На един дъх (разг.) — наведнъж, без почивка, без спиране.
|